Сянката на спомените паднала едва,
закрила явно и реално -
размила е пренценката на мъдростта
да различава просто от банално.
Лабиринт от дребните неща ,
ребус от нерешените проблеми,
и всичко пак тече едва ...
Часът е пет и време е за тръгване,
но връща се отново той,
и дяволът всели се в машината- захвана стругът плът и злобно захриптя,
като старо бясно куче,
захапа я и изръмжа... ...