Сянката на спомените паднала едва,
закрила явно и реално -
размила е пренценката на мъдростта
да различава просто от банално.

Лабиринт от дребните неща ,
ребус от нерешените проблеми,
и всичко пак тече едва ...

Часът е пет и време е за тръгване,
но връща се отново той,
и дяволът всели се в машината- захвана стругът плът и злобно захриптя,
като старо бясно куче,
захапа я и изръмжа...

и сянката и спомените ,и мъглата,
преплетоха се изведнъж- часът е пет и пет и няма я ръката а спомените там са и ядат.

Ето я колата с бясна скорост,
каза му някой не гледаи надолу,
загазил си здравата брат,
всичко се свърши надежди големи
надежди за светла съдба-ръката ми няма я вече а с нея и моята
душа.