Самотно тяло без душа,
дъждовен май без пролетта,
усмивка разцъфтяла от тъга,
протяжна песен за смъртта.
Лъжа без чувство за вина,
копнеж без трепет на духа,
мечта без миг в реалността,
въздишка вяла от пръстта.
Сърце раздирано от самота,
очи невиждащи от пустота,
куплет изписан със сълза,
и път отвеждащ в пропастта.
Реалност без любов... това е!!!
© Неземна Всички права запазени