Меричка (Мери Попинз)
718 2544
29.08.2006 г., 9:39 ч.

Рефрен 

  Поезия
677 0 2
     "Веселина, Веселина,
     моя весела мечта,
     полунощ отдавна мина –
     да се любиме сега..."


И сега - какво - да отрека небето,
да съборя без време звездите,
не събудих за вечност сърцето
и оставам без теб да се скитам.

А моето, нажежено до червено,
очаквах в този миг да се взриви.
Но не – във люти битки бе калено –
изду се силно, после пак се сви.

И в този странен, нежен ритъм
припяваха помътени очите ми
прекрасния рефрен незабравим
от „Веселина” на „Щурците”.

Не искаш да простиш, мое сърце
и огъня засипваш бавно с лед.
И тези две любящи Те ръце
поемат пак по пътя си нелек.

Душата ми – мечтателка е тя,
смълчана крие се в очите на Мигел.
Най-малко исках да те нараня,
не ще ми върнеш туй, що си ми взел.

И ще запазим слят за вечността – 
мига, когато смразено в лед
застивало е в мен сърцето.
Мига, когато разцъфна в теб
най-истинското цвете –
завинаги намерена душата ти.

            "Почти полунощ е...
             ...а ние сме още на Ви..."

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересното е, че аз лично точно това чувство не изпитвам, ситуацията се отнася за друг свят, не моя, но пък това намирам в себе си като решение. Заради това, явно необходимостта наложи да му добавя
    "свястно" начало. Благодаря ти!
  • Успяла си да предадеш сложността на емоционалната ситуация, което си подсилила и чрез изказните средства, които не са традиционни. Цитата - с кавички.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??