"Веселина, Веселина,
моя весела мечта,
полунощ отдавна мина –
да се любиме сега..."
И сега - какво - да отрека небето,
да съборя без време звездите,
не събудих за вечност сърцето
и оставам без теб да се скитам.
А моето, нажежено до червено,
очаквах в този миг да се взриви.
Но не – във люти битки бе калено –
изду се силно, после пак се сви. ...