Рефрен
"Веселина, Веселина,
моя весела мечта,
полунощ отдавна мина –
да се любиме сега..."
И сега - какво - да отрека небето,
да съборя без време звездите,
не събудих за вечност сърцето
и оставам без теб да се скитам.
А моето, нажежено до червено,
очаквах в този миг да се взриви.
Но не – във люти битки бе калено –
изду се силно, после пак се сви.
И в този странен, нежен ритъм
припяваха помътени очите ми
прекрасния рефрен незабравим
от „Веселина” на „Щурците”.
Не искаш да простиш, мое сърце
и огъня засипваш бавно с лед.
И тези две любящи Те ръце
поемат пак по пътя си нелек.
Душата ми – мечтателка е тя,
смълчана крие се в очите на Мигел.
Най-малко исках да те нараня,
не ще ми върнеш туй, що си ми взел.
И ще запазим слят за вечността –
мига, когато смразено в лед
застивало е в мен сърцето.
Мига, когато разцъфна в теб
най-истинското цвете –
завинаги намерена душата ти.
"Почти полунощ е...
...а ние сме още на Ви..."
моя весела мечта,
полунощ отдавна мина –
да се любиме сега..."
И сега - какво - да отрека небето,
да съборя без време звездите,
не събудих за вечност сърцето
и оставам без теб да се скитам.
А моето, нажежено до червено,
очаквах в този миг да се взриви.
Но не – във люти битки бе калено –
изду се силно, после пак се сви.
И в този странен, нежен ритъм
припяваха помътени очите ми
прекрасния рефрен незабравим
от „Веселина” на „Щурците”.
Не искаш да простиш, мое сърце
и огъня засипваш бавно с лед.
И тези две любящи Те ръце
поемат пак по пътя си нелек.
Душата ми – мечтателка е тя,
смълчана крие се в очите на Мигел.
Най-малко исках да те нараня,
не ще ми върнеш туй, що си ми взел.
И ще запазим слят за вечността –
мига, когато смразено в лед
застивало е в мен сърцето.
Мига, когато разцъфна в теб
най-истинското цвете –
завинаги намерена душата ти.
"Почти полунощ е...
...а ние сме още на Ви..."
© Мери Попинз All rights reserved.
