12.01.2008 г., 21:22

Реката на световете

630 0 0

Във бистрата река на вечността,

във водовъртежа на забравените дни,

във спомени, обгърнати в мъгли

и света, обгърнат от самота,

река без бряг, без краища дори.

Тя не тече, там времето не престанно се върти.

Във спомени милиони, в сегашни, минали и бъдни дни.

Реката на световете – където водата е време, а времето – вода.

Където крие се споменът и познанието на не една вселена.

И тайните на бъдещия и миналия живот на всяко едно същество се сливат в едно.

Там спомените мои аз оставих

и новите ще бъдат там,

защото това е реката на времето,

светът на великата душа, събрала живота на всяко едно същество.

Там всичко се променя и всичко е еднакво...

Създателят на вселени – тя е там, реката на еднорога,

тя е там, преди всичко останало...

Там, където тъгата и щастието са едно и също,

събрала красотата на природата на не една вселена,

където днес – нещастен съм аз, а утре – щастлив...

Но разликата е недоловима.

Река, изпълнена от самота,

река, осеяна от светлина,

на еднорога в златен бряг.

Сребристият кон, увлечен в своя бяг

и времето лети,

и всичко се върти,

тъга и мъка, добро и зло, ин и ян,

светът на вечния капан –

светът на световете!


                                                                                  29.07.2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...