Във бистрата река на вечността,
във водовъртежа на забравените дни,
във спомени, обгърнати в мъгли
и света, обгърнат от самота,
река без бряг, без краища дори.
Тя не тече, там времето не престанно се върти.
Във спомени милиони, в сегашни, минали и бъдни дни.
Реката на световете – където водата е време, а времето – вода.
Където крие се споменът и познанието на не една вселена.
И тайните на бъдещия и миналия живот на всяко едно същество се сливат в едно.
Там спомените мои аз оставих
и новите ще бъдат там,
защото това е реката на времето,
светът на великата душа, събрала живота на всяко едно същество.
Там всичко се променя и всичко е еднакво...
Създателят на вселени – тя е там, реката на еднорога,
тя е там, преди всичко останало...
Там, където тъгата и щастието са едно и също,
събрала красотата на природата на не една вселена,
където днес – нещастен съм аз, а утре – щастлив...
Но разликата е недоловима.
Река, изпълнена от самота,
река, осеяна от светлина,
на еднорога в златен бряг.
Сребристият кон, увлечен в своя бяг
и времето лети,
и всичко се върти,
тъга и мъка, добро и зло, ин и ян,
светът на вечния капан –
светът на световете!
© Борислав Ангелов Всички права запазени