Във бистрата река на вечността,

във водовъртежа на забравените дни,

във спомени, обгърнати в мъгли

и света, обгърнат от самота,

река без бряг, без краища дори.

Тя не тече, там времето не престанно се върти.

Във спомени милиони, в сегашни, минали и бъдни дни.

Реката на световете – където водата е време, а времето – вода.

Където крие се споменът и познанието на не една вселена.

И тайните на бъдещия и миналия живот на всяко едно същество се сливат в едно.

Там спомените мои аз оставих

и новите ще бъдат там,

защото това е реката на времето,

светът на великата душа, събрала живота на всяко едно същество.

Там всичко се променя и всичко е еднакво...

Създателят на вселени – тя е там, реката на еднорога,

тя е там, преди всичко останало...

Там, където тъгата и щастието са едно и също,

събрала красотата на природата на не една вселена,

където днес – нещастен съм аз, а утре – щастлив...

Но разликата е недоловима.

Река, изпълнена от самота,

река, осеяна от светлина,

на еднорога в златен бряг.

Сребристият кон, увлечен в своя бяг

и времето лети,

и всичко се върти,

тъга и мъка, добро и зло, ин и ян,

светът на вечния капан –

светът на световете!