Реки сълзи
Реки, реки сълзи
се стичат от моето сърце,
кристали чисти.
Те спущат се от моите очи.
Тоз водопад пълни мойте шепи,
те за теб бленуват.
Да докоснат отново твоята снага.
Но уви, само мит това е.
Те не ще нивга спрат,
защото нивга не ще обичаш ме.
И моето сърце без тебе
принудено е да живее.
Времето минава, но казаното си остава
Лев Толстой
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Benifios Всички права запазени