21.04.2007 г., 11:47

Реки сълзи

720 0 0
     Реки сълзи

 

Реки, реки сълзи

се стичат от моето сърце,

кристали чисти.

Те спущат се от моите очи.

 

Тоз водопад пълни мойте шепи,

те за теб бленуват.

Да докоснат отново твоята снага.

Но уви, само мит това е.

 

Те не ще нивга спрат,

защото нивга не ще обичаш ме.

И моето сърце без тебе

принудено е да живее.

  

            Времето минава, но казаното си остава

                                                                 Лев Толстой

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...