21 апр. 2007 г., 11:47

Реки сълзи

722 0 0
     Реки сълзи

 

Реки, реки сълзи

се стичат от моето сърце,

кристали чисти.

Те спущат се от моите очи.

 

Тоз водопад пълни мойте шепи,

те за теб бленуват.

Да докоснат отново твоята снага.

Но уви, само мит това е.

 

Те не ще нивга спрат,

защото нивга не ще обичаш ме.

И моето сърце без тебе

принудено е да живее.

  

            Времето минава, но казаното си остава

                                                                 Лев Толстой

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...