Не я искам повече аз тази любов,
от която боли и разкъсва,
а след нея дори да умреш си готов.
И накрая - оставаш безчувствен.
Искам някаква друга, щастлива любов.
Не такава, която изгаря -
всяка твоя частица, надежда и зов.
И оставя отворени рани.
Искам друга. Такава, с която сияеш
и която била споделена.
Всички стари поети я помнят и знаят,
ала просто не идва при мене.
ИМАМ нужда от обич, от клетви и вричане!
ИМАМ нужда да зная със мен ли си!
Изморих се от толкова грешно обичане,
от което съм пълна със белези...
© Мариета Караджова Всички права запазени