15.10.2017 г., 14:44

Реклами

544 0 0

Нещата не са както преди. Ти си с друг,

аз съм с друга и живеем в заблуда,

че ни е добре.
Всъщност, живеем ли? Живея ли?
Питам? 
А може би това е нещо мимолетно,

нещо като реклама.

Като онези по телевизията,

в които се случват всякакви комерсиални неща.

И след това филма продължава...

И нека не е "Дързост и красота",

а просто някой от онези кратки филми

с клиширан щастлив край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Стефанов Всички права запазени

...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...