15.04.2007 г., 14:58

Рекурсивни Светове

629 0 0
Рекурсивни Светове


В капачка от бира:
Море безкрайно - широко и дълбоко - се намира
И там, загубен и далеч от всички,
Малък кораб се скита.
На палубата 4-ма громбаси седят:
Играят на "Открадни Смисъла"
И на маса червени домати ядат.
Играчът, който винаги побеждава
Кристилирк Центол се назовава
И той познава Търпението.

В средата на масата има свещник с 5 свещи
Около средната обикалят другите 4,
Всичките горят и всички са горещи.
Около 5-тата обикаля пумпал бърз,
Със скоростта на светлината се върти
и така смята лъча да победи.
На повърхността на пумпала има град,
Казва се "Победата на Алсинбрат",
Там живеят милибасите.
В центъра му има кръстопът
На който продавач на вестници
На име Леосин Корсикъд
Се пече на слънце в тихия си кът
И той познава Наблюдението.

А върху вестниците за време кратко греят,
Малко преди да изсъхнат,
В микроскопични капки от мастило живеят:
Блестящите звезди:
Във всяка капка мастило Вселената искри -
Няколко милиона милиарда и още три.
И там в ядрото на галактика интелект живее,
С тяло от звезди и с нерви от ядрени реакции,
И с мисли от слънчеви вълни лудее.
Името си с термоядрен синтез произнася
И той познава Съзерцанието.

А на третата планета го следят.
И там от обсерваторията
Жреци астрономи го боготворят
И записват всяко негово движение,
За да се запази за историята.
И така от векове трупат наблюдение:
Том след том запълнени с игрите
На създанието, живеещо на Слънцето.
С име, което не могат да произнесат,
Защото то със слънчев вятър говори
И умът си за тях не може да отвори.

Защото Търпеливият,
Наблюдателният
и Съзерцателният
не се познават.

Праз
2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ефр Праз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...