Реквием
На Него - който напусна света невъзможно млад. На нея - която още не може да събере парченцата на разбитото си сърце.
++++++
Ще ти налея чаша вино, мили мой,
със празния ти стол ще поговоря
защото думите са в мен, а теб те няма.
На болката вратата си отворих -
на нея аз ще бъда домакиня,
а тя за мене - постоянен гост.
Легло ще ти постеля, мили мой -
какво, че и последното ти ложе съм постлала,
а мъртвите цветя целуваха ръцете восъчно
под белия покров ?
Студено е самотното легло.
Остана в мене толкова любов,
но Мъката е много лош любим.
Препускаше смъртта на слепия си кон
да изпревари земното ти време -
по друмищата, идващи отникъде,
през черните стърнища от безвремие...
Мечтите под копитата умираха,
променяйки света завинаги.
Във моето самотно измерение
ще те очакват вино и легло.
++++++
Ще ти налея чаша вино, мили мой,
със празния ти стол ще поговоря
защото думите са в мен, а теб те няма.
На болката вратата си отворих -
на нея аз ще бъда домакиня,
а тя за мене - постоянен гост.
Легло ще ти постеля, мили мой -
какво, че и последното ти ложе съм постлала,
а мъртвите цветя целуваха ръцете восъчно
под белия покров ?
Студено е самотното легло.
Остана в мене толкова любов,
но Мъката е много лош любим.
Препускаше смъртта на слепия си кон
да изпревари земното ти време -
по друмищата, идващи отникъде,
през черните стърнища от безвремие...
Мечтите под копитата умираха,
променяйки света завинаги.
Във моето самотно измерение
ще те очакват вино и легло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невяна Калчева Всички права запазени
