На Него - който напусна света невъзможно млад. На нея - която още не може да събере парченцата на разбитото си сърце.
++++++
Ще ти налея чаша вино, мили мой,
със празния ти стол ще поговоря
защото думите са в мен, а теб те няма.
На болката вратата си отворих -
на нея аз ще бъда домакиня,
а тя за мене - постоянен гост.
Легло ще ти постеля, мили мой -
какво, че и последното ти ложе съм постлала,
а мъртвите цветя целуваха ръцете восъчно
под белия покров ? ...