На Него - който напусна света невъзможно млад. На нея - която още не може да събере парченцата на разбитото си сърце. ++++++ Ще ти налея чаша вино, мили мой, със празния ти стол ще поговоря защото думите са в мен, а теб те няма. На болката вратата си отворих - на нея аз ще бъда домакиня, а тя за мене - постоянен гост. Легло ще ти постеля, мили мой - какво, че и последното ти ложе съм постлала, а мъртвите цветя целуваха ръцете восъчно под белия покров ? Студено е самотното легло. Остана в мене толкова любов, но Мъката е много лош любим. Препускаше смъртта на слепия си кон да изпревари земното ти време - по друмищата, идващи отникъде, през черните стърнища от безвремие... Мечтите под копитата умираха, променяйки света завинаги. Във моето самотно измерение ще те очакват вино и легло.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.