С риза протрита,
без дъждобран,
с подметки изтрити
и с глас разпилян,
забравил молитва,
преглътнал молба,
поредният скитник
стои под дъжда.
Във сивата сутрин
се стеле мъгла.
Пред погледа - мътно,
в сърцата – слана.
И става ми ясно, че
(хайде на бас) -
небето е бясно
и плюе по нас.
© Елена Биларева Всички права запазени