14.01.2020 г., 7:47 ч.

Реквием за един ангел 

  Поезия
777 2 2

На зимата, в косите посребрени

замръзваше последната мечта.

И любовта не беше споделена,

а пълна с тъжно-сива самота.

Угасна бавно, в лепкавата скука,

и пламъкът на нейните очи…

Заплака тихо някъде капчукът,

но не успя леда да разтопи,

в душата ѝ, копнееща за лято,

изгубена в безличните лица,

на хората, напълно непознати,

които не разбраха любовта,

която тя наивно им поднесе,

преди към залезът да отлети…

 

Тя беше ангел! Но не беше лесно,

светът бездомен да я приюти!

 

Таня Симеонова

13.01.2020г.

© Таня Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много красиво. Хареса ми и формата: умишленото отделяне на последните две строфи от основния текст, без да се нарушава римата и ритъмът.
  • Ангелите не ги приемат много..
Предложения
: ??:??