Реквием за един ангел
На зимата, в косите посребрени
замръзваше последната мечта.
И любовта не беше споделена,
а пълна с тъжно-сива самота.
Угасна бавно, в лепкавата скука,
и пламъкът на нейните очи…
Заплака тихо някъде капчукът,
но не успя леда да разтопи,
в душата ѝ, копнееща за лято,
изгубена в безличните лица,
на хората, напълно непознати,
които не разбраха любовта,
която тя наивно им поднесе,
преди към залезът да отлети…
Тя беше ангел! Но не беше лесно,
светът бездомен да я приюти!
Таня Симеонова
13.01.2020г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Симеонова Всички права запазени
