ambarr

"Научих се да не вярвам на думи. Отдавна за мен те нямат значение... Думите са просто начин да чуваме каквото искаме... Действията са в действителност израз на нашите чувства. И колкото и силни да са думите не могат да измият вината ни. Няма как да премахнат болката, нито да избършат сълзите. Има неща които не се лепят. Има част от нас , която умира и никои думи не могат да я върнат... Лесно е да кажеш "Обичам те", "Липсваш ми", "Грижа ме е за теб"... Но има ли значение какво казваш, ако това което правиш не е достатъчно... Връзките се прекъсват не защото не сме говорили, а защото не сме чувствали... А думите са само начин да успокоим съвестта си..." Таня Симеонова

Избрани произведения
43 резултата

Самота

Обвива ме със черен плащ нощта,
луната плахо в тъмното изгрява,
изгубена в безумна самота,
танцувам по изстинала жарава.
Извива се под плача тих, зловещ ...
3K 20 18

Не цъфтят във пустиня цветя (Посветено)

Обгорени от завист листа,
бурен расъл на корен отровен,
няма как да поникнат цветя,
там където доброто е спомен.
Няма как да покълне любов, ...
2K 11 10

Напълно непознати

Отдавна с теб сме толкова изстинали,
дори не знам дали сме и познати,
защото в моя свят летяха птиците,
а твоят беше моето разпятие!
Защото и когато се целувахме, ...
3.1K 9 13

Девойката, която не ти постла легло…

Аз никога не ти постлах легло,
но бях до теб в самотните ти нощи.
Споделяхме и лошо, и добро
в света студен и толкова порочен!
Не те обичах никога така, ...
1.8K 11 10

Копнеж за пролет

Облак тихо зад слънцето слезе,
и промъкна се хлад над тополите.
Пролетта бе променливо есенна,
дива, млада, скандална и гола.
В утрин ранна запяха капчуците. ...
1.7K 8 11