Реквием за една СТРАХЛИВКА

Обичаш го!? Така ли?
Чак сега ли го разбра?
Защо преди това го отблъсна, защо нарани тази чиста душа.
Защо го обикна, когато го загуби?
Защо поиска тази светлина?
Дари ти всичко... можеше да го имаш,
но ти го блъсна в пропастта.
И тогава го обичаше, нали?
Но от страх ти да му кажеш не посмя.
Помисли си: "И той ще ме рани,
всички са еднакви, а и аз съм неверница."
И се отдръпна, тоест ти просто избяга.
Не пое риска да му дариш сърцето си.
И сега какво? Ще ми кажеш: "Много съжалявам,
върни ми го, искам го до себе си!"
Но не си познала, миличка, няма да го пусна ей така.
Ти знаеш ли как да го обичаш,
ти знаеш ли какво е да си обичана?
Тръгвай си веднага, страхливке!
Сълзите си в шепи сбери.
Тръгвай си преди да се е върнал, че тогава той ще те рани.
И не, че сега не те обича...
Признавам си, макар че ме боли.
Обича те повече от всичко, но ти го нарани.
И освен обич, и болка събрал е,
а аз го утешавам добре.
Остави мене и него, самотниците, да се допълваме в късните часове.
Не проваляй живота ми, чуваш ли!
Направих всичко, за да е  с мен.
И сестра му бях, и майка, и кресливо нервно дете.
И приятел - безпределно го поддържах,
сълзите му от болка триех аз.
А ти сега решила си, че го обичаш и прошка си дошла да търсиш чак.
Как си представяш кажи ми? Ти не се потруди за това.
Няма да го пусна да замине, защото знам -
ти ще го раниш!
А аз обичам го... повече от всичко и ако страда - мен ще ме боли.
Затова, хаиде, просто отиди си, не плачи - знам, боли.
Но нито аз, нито той е длъжен да ти трие СТРАХЛИВИТЕ СЪЛЗИ!