Mar 8, 2007, 8:14 PM

Реквием за една СТРАХЛИВКА

  Poetry
696 1 2
Обичаш го!? Така ли?
Чак сега ли го разбра?
Защо преди това го отблъсна, защо нарани тази чиста душа.
Защо го обикна, когато го загуби?
Защо поиска тази светлина?
Дари ти всичко... можеше да го имаш,
но ти го блъсна в пропастта.
И тогава го обичаше, нали?
Но от страх ти да му кажеш не посмя.
Помисли си: "И той ще ме рани,
всички са еднакви, а и аз съм неверница."
И се отдръпна, тоест ти просто избяга.
Не пое риска да му дариш сърцето си.
И сега какво? Ще ми кажеш: "Много съжалявам,
върни ми го, искам го до себе си!"
Но не си познала, миличка, няма да го пусна ей така.
Ти знаеш ли как да го обичаш,
ти знаеш ли какво е да си обичана?
Тръгвай си веднага, страхливке!
Сълзите си в шепи сбери.
Тръгвай си преди да се е върнал, че тогава той ще те рани.
И не, че сега не те обича...
Признавам си, макар че ме боли.
Обича те повече от всичко, но ти го нарани.
И освен обич, и болка събрал е,
а аз го утешавам добре.
Остави мене и него, самотниците, да се допълваме в късните часове.
Не проваляй живота ми, чуваш ли!
Направих всичко, за да е  с мен.
И сестра му бях, и майка, и кресливо нервно дете.
И приятел - безпределно го поддържах,
сълзите му от болка триех аз.
А ти сега решила си, че го обичаш и прошка си дошла да търсиш чак.
Как си представяш кажи ми? Ти не се потруди за това.
Няма да го пусна да замине, защото знам -
ти ще го раниш!
А аз обичам го... повече от всичко и ако страда - мен ще ме боли.
Затова, хаиде, просто отиди си, не плачи - знам, боли.
Но нито аз, нито той е длъжен да ти трие СТРАХЛИВИТЕ СЪЛЗИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Все едно е написано за мен!!!!!!!Ще се чувствам поздравена Иначе е много хубаво и се радвам за края... макар да е през сълзи!
  • Той да вземе да се стегне и да види, че единствения избор за него си ТИ! Но ако пак не успее, го пусни - ЗАВИНАГИ!!!
    Мъжете са неблагодарни, колкото и да са добри. ПОВЯРВАЙ МИ!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...