27.09.2007 г., 8:19 ч.
Реквием за едно величие
Поисках да те мога. Не успях.
И гола не приличах на катарзис.
Посях си свобода. Обрулих страх.
И девна не насмогнах да съм вярна.
Поисках да си Ра. И бях Изида.
Съшивах те, докато се разпадна.
Не ми достигна връх за пирамида.
Задгробно се научих да съм хладна.
Поисках да си Бог. И се покръстих.
(Йордан не е утроба за страхливи)
Орах Голгота с топлите си пръсти.
Не ми достигна вино за допиване.
Поисках Хектор. Случи ми се Парис.
Но тайно си останах Андромаха.
Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха.
Египет ерозира. Падна Троя.
(Героите не просят за награди)
Загина Рим. Единственият. Моят.
Поисках да си рай. И стигнах ада.
И гола не приличах на катарзис.
Посях си свобода. Обрулих страх.
И девна не насмогнах да съм вярна.
Поисках да си Ра. И бях Изида.
Съшивах те, докато се разпадна.
Не ми достигна връх за пирамида.
Задгробно се научих да съм хладна.
Поисках да си Бог. И се покръстих.
(Йордан не е утроба за страхливи)
Орах Голгота с топлите си пръсти.
Не ми достигна вино за допиване.
Поисках Хектор. Случи ми се Парис.
Но тайно си останах Андромаха.
Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха.
Египет ерозира. Падна Троя.
(Героите не просят за награди)
Загина Рим. Единственият. Моят.
Поисках да си рай. И стигнах ада.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!!!
-
Особено е, Елице, чувството да откривам всеки път стиховете ти. Зная много от тях наизуст и все не ми стига, и пак те чета, и пак си повтарям, че да те има е прекрасно.
-
Боже...*
-
и в тъмното ще те позная.
!!!*
дъщеря ми
-
Неземночудо си ти, Еличка!
Прегръщам те силно, силно! -
Сетих се за Лермонтов във финала ти...
"Ако нямаше ада и рая,
тях човекът измислил би сам!"
Браво!Страхотно стихотворение! -
Поисках Хектор. Случи ми се Парис.
Но тайно си останах Андромаха.
Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха.
След твои стихове не оцелявам!!! -
Ти го можеш!
Невероятна поезия! -
Поредното великолепно стихотворение!
Колко драматизъм!
Въпреки всичко, не се бой да бъдеш себе си! Искай! -
слънце, изкуших се да те поздравя с цитат от едно мое за "величията":
"Величията сте странни. Колко бързо
променяте възхита във вина."
пиши!
-
Просто си невероятно чудо!!!Дай боже да не зарежеш таланта си!
Пиши днес!Пиши утре!Пиши винаги! -
Ха сега де, аз пък ко ли да ти кажа?
Ама си ми сладичка, Алиске, но...
от таланта ти дори не мога да заплача.
Ще си замълча и... ще те гушна силно!!! -
Прекрасни са стиховете ти, Елица.
Много се радвам,ръкопляскам ти.
С много обич за поезията. -
Ех, Ели, мислех, че възхитата ми от големия ти талант е достигнала върха, но не би! Радвам се на всеки твой стих и се прекланям пред перото ти! Поздрави и усмивки, мила!!
-
Страхотно пишеш!
-
Много си добра!
Поздравления! -
Нова съм в това си начинание, но хора като теб възбуждат музите на аматьорите.Искренни поздравления!
-
Поисках да си истина.
И няма да ми писне... -
Велика си !
Невероятно съчетание
на младост и красота
с таква мъдрост !
Почвам да вярвам
в прераждането !
И чудесата си
имат обяснение...
-
Велика си, Ели!!! Аплодисменти!!!
-
Вече знам, че си извънземна!
Аплаузите са за теб! -
Как да те коментирам?...Не ми достигна античност...
Направо ерозирам, докато те чета! -
"Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха"
СИГУРНО СИ ИЗВЪНЗЕМНА!!!
ПИШЕШ УМОПОМРАЧИТЕЛНО !ПОКЛОН ! -
Майко мила!!!
Ще ме довършиш...!!!
Лудост си, Алисооо, лудост!!!!
Баш, добра си, чак извънземна!!! -
Ели, неземна си... Докосваш.
Не само достигаш, ти проникваш.
Поздрав и усмивка. -
Мога само да се радвам за теб и да те аплодирам, Ели!!!
Поздравления за великолепния стих!!! -
Ти докога ще пишаш така?
Умницата ми тя, прегръщам те!!! -
Неповторим талант!Аплодисменти!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
