Реквием за едно величие
Поисках да те мога. Не успях.
И гола не приличах на катарзис.
Посях си свобода. Обрулих страх.
И девна не насмогнах да съм вярна.
Поисках да си Ра. И бях Изида.
Съшивах те, докато се разпадна.
Не ми достигна връх за пирамида.
Задгробно се научих да съм хладна.
Поисках да си Бог. И се покръстих.
(Йордан не е утроба за страхливи)
Орах Голгота с топлите си пръсти.
Не ми достигна вино за допиване.
Поисках Хектор. Случи ми се Парис.
Но тайно си останах Андромаха.
Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха.
Египет ерозира. Падна Троя.
(Героите не просят за награди)
Загина Рим. Единственият. Моят.
Поисках да си рай. И стигнах ада.
И гола не приличах на катарзис.
Посях си свобода. Обрулих страх.
И девна не насмогнах да съм вярна.
Поисках да си Ра. И бях Изида.
Съшивах те, докато се разпадна.
Не ми достигна връх за пирамида.
Задгробно се научих да съм хладна.
Поисках да си Бог. И се покръстих.
(Йордан не е утроба за страхливи)
Орах Голгота с топлите си пръсти.
Не ми достигна вино за допиване.
Поисках Хектор. Случи ми се Парис.
Но тайно си останах Андромаха.
Светът ми догоря като цигара.
Но Принцът (и стените) оцеляха.
Египет ерозира. Падна Троя.
(Героите не просят за награди)
Загина Рим. Единственият. Моят.
Поисках да си рай. И стигнах ада.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
