Реквием за стъпканата любов
Заби в плътта ми острите си нокти -
изтънчено, прецизно и зловещо.
В тъмната нощ с липсващи звезди
ти изтръгна сърцето ми горещо.
Сега в мен кърви зеещата рана,
остана само пепел от една мечта.
Вятърът ще я разпилее неусетно,
сълзите са като пълноводна река.
Ще изгряват нови слънца над нас,
лилави дъги ще ни радват след дъжд.
Ще вървим бавно с блуждаещи очи,
преди силно обичали се жена и мъж.
Усети ли колко леден е този полъх,
роден от хаоса на стъпканата любов?
Той ще замрази хиляди души и нека
никога не изпитат за обич порив нов.
В свят на измислени чувства и болка
умират душите в жестокия черен ад
на изгаряща страст и пъклена похот.
Без тях всеки човек ще е вечно млад.
http://www.youtube.com/watch?v=vwhorLf3QjQ&feature=related
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
