4.06.2013 г., 20:16

Решение

601 0 0

Решение

 

Ти ме погледна и ярост те завладя.

Уви, не мога повече да мълча!

Туй, що направи, не мога да простя.

Трябва по своя път да продължа.

 

Знам, ще се справя, макар и сама.

Знам, ще бъде трудно, но какво от това?

Обичта ти ме прониза с поредната лъжа.

Ти съумя и моята душа с хитрост окова.

 

Ще настане ден, в който не ще се обърна назад.

И молби, и хвалби не ще ме върнат в този ад.

Намери си нова, по-нещастна от мен мъченица.

От сега нататък ще бъда просто волна птица.

 

Щастието, знам, ще открия, макар и след време,

да чувствам ще мога отново.

Ти не ще бъдеш веч моето бреме,

а аз живота си ще започна наново.

 

18.08.2012 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Жекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...