Ресто във обич
Ресто във обич
Толкова малко трябва да те презра,
вървиш по тънък лед - крепиш по ръба.
Простих за много, но на думи - лъжи!
Не вярвах в тях, наум си казвах ''мрази''.
Събирах на глътки отрова - превръщах я в лек,
посипвах я в рани, безкръвно дълбани от теб.
Престорено, вяло-щастлива, дочаках деня,
във който си плащаш за всяка сълза.
Безумен, не вярваш каква съм била.
Не знаеш откъде ти идва всичко това.
Безпомощен викаш - излъган! Боли!
Мразиш от мене само себе си повече ти.
Минават на лента събития в твойта глава.
И все още повтаряш ''как е възможно всичко това''.
Безпомощен викаш - зла си! Умри!
Мразиш от мене само себе си повече ти.
Толкова малко трябва да те презра.
Остава ти нищо, почти е така!
Обиждай ме с думи, с ръце ме мъчи!
За Бога, какво правиш?! - Не казвай: прости!
Отровата вече не служи - само ти си ми лек,
погалвайки раните, безкръвно дълбани от теб.
Без воля, омаяна прекрачвам в деня
със ресто във обич за всяка сълза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гихйх Фхлкйхо Всички права запазени
