18.03.2011 г., 18:51

Ретро

825 0 1

С крачка напред разплисквам

поредното,

                    тридневното чудо –

един лик в една локва,

                   под Моста на влюбените.

Трезвият поглед,

вперен в хладното утро.

Прозявам се сънено.

Минавам по сухото.

 

Пейзажът е същият.

И блоковете, и къщите.

И натрошените съчки.

И мечтите под въглищата.

Отиването и връщането –

до целта и по пътя.

 

Но забравих смисъла.

Оставих и търсенето.

 

Когато прелиствам

еднообразните изгреви,

които понякога дори и не виждаме,

аз съм години назад, нейде в миналото –

угрижено, зимно, изстинало.

 

Ала каква е причината?

И какво ни е спирало

да сменим ретроградните,

износени символи.

И какво е онова, на което

всички разчитаме –

нещо раздиплено, нещо фиктивно.

 

Не разбирам събитията: простете!

Едва на 20 години съм.

Но пейзажът е същият.

От зима на зима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...