Ретуш на сенките
Валежно ми е. Вятърът изтръпнал
раздвижва се от полъха в тополите.
Съсухрени тук-там листенца с кръпки
доронват вопли в сенките оголени.
Отнякъде клокочат дребосъци,
подвикават си и щъкат с колелета.
Стъкмява си огнище, но в разлъка
с деня и вечерта изглежда клета.
… Очакваш, че така ще го завърша –
скосено, есенно и „нон лега́то“…
От цветния ретуш започвам първо,
като подремна в скута на дъгата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
