Ревност
Болезнено е други да поглеждаш,
така умирам, моля те не го прави,
мъка във сърце ми вгнездваш,
остро режеш ме, боли.
Трудно ми е да остана хладен,
пред тази огнена картина,
със цвят на поглед - търсещ, жаден,
на третия... а ние сме двамина.
Моля те, не го поглеждай,
дори и да звучи абсурдно,
не виждаш ли как свъсвам вежди,
как в мене става черно, бурно.
Не си ми стока, а и аз не съм ти притежател,
но от ревността не бих могъл да се отскубна,
не бих допуснал някой обожател,
щастието, любовта ми да отмъкне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
