24.04.2007 г., 23:38 ч.

Ревност 

  Поезия
868 0 7
 

Болезнено е други да поглеждаш,

така умирам, моля те не го прави,

мъка във сърце ми вгнездваш,

остро режеш ме, боли.



Трудно ми е да остана хладен,

пред тази огнена картина,

със цвят на поглед - търсещ, жаден,

на третия... а ние сме двамина.



Моля те, не го поглеждай,

дори и да звучи абсурдно,

не виждаш ли как свъсвам вежди,

как в мене става черно, бурно.



Не си ми стока, а и аз не съм ти притежател,

но от ревността не бих могъл да се отскубна,

не бих допуснал някой обожател,

щастието, любовта ми да отмъкне.








© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ревността е чувство за притежание!Не е хубаво,но е човешко!
  • Ревността погубва или пречи....
    Не е хубаво така.В малки количества,казват,е полезна,ама колко трябва да са малки?
    Стиха ти е страхотен!
    Страшен си!
    Това чувство въпреки всичко и на мен не ми е непознато!
  • Ревноста е страдание за ревнивия! Не и се връзвай! Не искам да страдаш! Дано това е само за стиха! Поздрави и усмивки!
  • Не се оставяй да те владее това чувство - ревността.
    Това си е болест. А в много случаи е неоснователна.
    Поздрави, Деяне!!!
  • Силен, от душа написан стих...Благодаря ти!
  • Ревността е е част от любовта,но когато е силно болезнена,е мъка.
    Отново силен и искрен стих!Харесва ми да те чета!
  • Ах,тая ревност!Нали знаеш,че ревнив е не този,който обича,а този,който иска да бъде обичан!Хареса ми стиха ти!!!
Предложения
: ??:??