Ревност
Болезнено е други да поглеждаш,
така умирам, моля те не го прави,
мъка във сърце ми вгнездваш,
остро режеш ме, боли.
Трудно ми е да остана хладен,
пред тази огнена картина,
със цвят на поглед - търсещ, жаден,
на третия... а ние сме двамина.
Моля те, не го поглеждай,
дори и да звучи абсурдно,
не виждаш ли как свъсвам вежди,
как в мене става черно, бурно.
Не си ми стока, а и аз не съм ти притежател,
но от ревността не бих могъл да се отскубна,
не бих допуснал някой обожател,
щастието, любовта ми да отмъкне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
