26.11.2009 г., 17:47 ч.

Ревност 

  Поезия » Любовна
747 0 0


 

  Ревност

  На Ая

Тя приспива душата в съмнения
и ни буди несигурни, слаби.
Тя ни праща лъжливи видения
и в реки непрогледни ни дави.
И ни сграбчва сърдито за гърлото,
ако флирта със нея прекъснем.
И опитва - самотна, отхвърлена -
с нова сила във нас да възкръсне.


С упоритост на троскот в сърцата ни
свойте корени жилави впива.
Тя ни прави по-зли, непризнателни
и ни пречи да бъдем щастливи.
И измисляме хиляди поводи
да преследваме чужди желания.
Съчиняваме всякакви доводи
да изкопчим горчиви признания.
Подивели, света преобръщаме,
сякаш ад под краката ни пари.
След това уморени се връщаме
в тъмнината на свойте кошмари.


Миг внимание търсим, но всъщност
само присмех и жал предизвикваме.
И въртим се в печална окръжност,
със чиято безизходност свикваме.
Свойте пагубни чувства подклаждаме,
ден след ден тъжен филм режисираме...
Помъдрели от обич се раждаме.
Оглупели от ревност - умираме!


2007, 30 април

из ВАНИЛЕНО НЕБЕ, 2007



© Милена Белчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??