1.10.2017 г., 9:24 ч.

Ревност 

  Поезия
336 1 10

Болка е ревността. 

Червей- разяждащ плътта, 

спътник на младостта, 

от годините на мъдростта 

ми е смешно. 

 

Гледал други жени. 

От това не боли. 

Нали има очи? 

Просто замълчи. 

 

Говори им нежно, 

поднася цветя. 

Сигурно с повод, без чувство. 

Махни с ръка. 

 

Щом в къщи навреме се прибира

и заплатата сервира. 

Да не ти дреме. 

Джентълмен го играе. 

 

Накарай го да ревнува. 

Ще видиш колко струва. 

Сам ще разбере

и повярвай, ще спре! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Засмя ме, Васе! Иде ми да те гушна, толкова си позитивна и улегнала! Имам нужда от поетичното ти присъствие в живота ми! Поздрави!
  • Развесели ме, Васе, но в действителност, това състояние съвсем не е за предпочитане! Дай Боже повече осъзнати хора! Поздрав и от мен!
  • Накарай го да ревнува, но с мяра Поздравления, Васе!
  • Хареса ми!!!
  • Правилна философия!
  • Разсмя ме,Васе с твоя стих ,но това е болест!Аз съм една от тия" до болка болни",но за разлика от другите обичам и да ме ревнуват....И никакви съвети не помагат...И съм проумяла всичко,което описваш,но...Браво,който може да го преодолее!
  • !!!
  • Честит празник, Васе! Поздрави за стиха! 😉
  • Всеки си намира майстора, рано или късно! Поздрави!
  • Разбирам болката. Нека да спре!
    Честит празник на поезията, Васи!
Предложения
: ??:??