10.03.2017 г., 21:59

Революцията ми...

538 1 5

Революцията ми...

 

Плета полета си

със цветовете,

в които го рисувам.

 

Татуирам си всеки

миг с вяра и любов...

и искам да го изплача

с болка, с щастие.

 

Мечтая не за целта

или идеалното пътуване...

Мечтая как летя

и летя в песните си,

във вдъхновението им...

 

Ума и сърцето ми

за първи път

отварят вратите си

без бариери...

И граници не ги

разделят...

 

Душата ми се освобождава.

Сърцето ми трепти.

Потъвам в мига.

И летя в мечтите си.

 

Днес сбъдва се една.

Революцията ми

е усещането,

а не разрухата

или утопията...

 

Разтварям ръце си

и прегръщам живота.

А силата на морето

ме отвежда в надеждата.

 

В чистото усещане,

колко е красиво да си...

Това е ревюцията ми...-

В мига, в който

тялото се измори...

душата да продължи,

да продължи да лети...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Всеки гради поотделно своя свят и така трябва да е. Но всички ние заедно живеем в един свят. И енергията, която си подаваме на другите, когато се хванем за ръце се връща като бумеранг към нас. Когато раздаваме добра енергия всичко е малко по - добро в нас и около. Но преди това, трябва ние самите да изберем щастието и удовлетворението за себе си, за да може да го дарим на другите.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви сърдечно!
  • Прекрасна си, Лили! Продължавай да разпръсваш позитивна енергия! Поздрави!
  • Приемам нещата като революция на духа и опазване на моралните ценности.Успех,Лили!😍
  • Всичко е прекрасно, Лили, а финалът... просто е завладяващ!
    Бъди винаги себе си!
  • Поздрав от мен, много си всеотдайна и винаги с една хубава заредена емоция в стиховете си!!1

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...