10.03.2017 г., 21:59

Революцията ми...

550 1 5

Революцията ми...

 

Плета полета си

със цветовете,

в които го рисувам.

 

Татуирам си всеки

миг с вяра и любов...

и искам да го изплача

с болка, с щастие.

 

Мечтая не за целта

или идеалното пътуване...

Мечтая как летя

и летя в песните си,

във вдъхновението им...

 

Ума и сърцето ми

за първи път

отварят вратите си

без бариери...

И граници не ги

разделят...

 

Душата ми се освобождава.

Сърцето ми трепти.

Потъвам в мига.

И летя в мечтите си.

 

Днес сбъдва се една.

Революцията ми

е усещането,

а не разрухата

или утопията...

 

Разтварям ръце си

и прегръщам живота.

А силата на морето

ме отвежда в надеждата.

 

В чистото усещане,

колко е красиво да си...

Това е ревюцията ми...-

В мига, в който

тялото се измори...

душата да продължи,

да продължи да лети...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Всеки гради поотделно своя свят и така трябва да е. Но всички ние заедно живеем в един свят. И енергията, която си подаваме на другите, когато се хванем за ръце се връща като бумеранг към нас. Когато раздаваме добра енергия всичко е малко по - добро в нас и около. Но преди това, трябва ние самите да изберем щастието и удовлетворението за себе си, за да може да го дарим на другите.

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви сърдечно!
  • Прекрасна си, Лили! Продължавай да разпръсваш позитивна енергия! Поздрави!
  • Приемам нещата като революция на духа и опазване на моралните ценности.Успех,Лили!😍
  • Всичко е прекрасно, Лили, а финалът... просто е завладяващ!
    Бъди винаги себе си!
  • Поздрав от мен, много си всеотдайна и винаги с една хубава заредена емоция в стиховете си!!1

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...