20.09.2005 г., 21:48 ч.

Риалити 

  Поезия
1771 0 4
Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития,
защото са горчиви всичките.
Пренасям страховете си върху хартия,
а времето им става лупа.
Светът не е градина за илюзии...
...Понякога сънувам,че съм облак...

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Макар и поднесена по оригинален начин, това е една реалност! Поздрави!
  • Това ми хареса особено. Оригинална си и нестандартна, изненадваща и поетична.
  • Тук трябва повече да се спрат... на твоята страничка!
  • Пренасям страховете си върху хартия,
    а времето им става лупа. - Споделям напълно. Поздрав Заре!
Предложения
: ??:??