20.09.2005 г., 21:48

Риалити

2.2K 0 4
Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития,
защото са горчиви всичките.
Пренасям страховете си върху хартия,
а времето им става лупа.
Светът не е градина за илюзии...
...Понякога сънувам,че съм облак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар и поднесена по оригинален начин, това е една реалност! Поздрави!
  • Това ми хареса особено. Оригинална си и нестандартна, изненадваща и поетична.
  • Тук трябва повече да се спрат... на твоята страничка!
  • Пренасям страховете си върху хартия,
    а времето им става лупа. - Споделям напълно. Поздрав Заре!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...