Sep 20, 2005, 9:48 PM

Риалити 

  Poetry
1746 0 4
Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития,
защото са горчиви всичките.
Пренасям страховете си върху хартия,
а времето им става лупа.
Светът не е градина за илюзии...
...Понякога сънувам,че съм облак...

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Макар и поднесена по оригинален начин, това е една реалност! Поздрави!
  • Това ми хареса особено. Оригинална си и нестандартна, изненадваща и поетична.
  • Тук трябва повече да се спрат... на твоята страничка!
  • Пренасям страховете си върху хартия,
    а времето им става лупа. - Споделям напълно. Поздрав Заре!
Random works
: ??:??