Риба
Ще ти разкажа нещо лично...
Понякога "кълва" на думи,
познавам хората отлично,
но куките са им куршуми...
По устните ми има рани,
целувани са, но боли си...
Лекувам нощите със разни,
но сутрините ми са празни...
По скулите ми има пръсти,
но в тях не чувствам нищо лично.
Убих се да изслушвам хора,
убих се да не чувам нищо...
И често, може би, прекъсвам,
защото вече знам финала...
Боли преди да си замахнал...
Боли преди да стане рана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
