25.02.2007 г., 16:25

Риба-луна

1.6K 0 6
Роден съм да пувам на плиткото,
тъй както риба-луна
любима, угаси светлините -
в нощта е видим брега.

Три портокала, любов,
като изстрел просветват
на балкона с бръшляни обвит,
прах от сърце,
сърцата от прах.

Отплува нощта като кораб
за острови,
моя любов - без сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Риба-луна вместо Луната (която всъщност е забранена)...
    Едно отвеждащо навътре стихотворение - при цялата съкрушаваща пищност на яркия декор. И един мек, неортодоксален Тимон.

    Долавям тъга - ?

    Поздрави, Божидаре!
  • valiordanov (Валентин Йорданов)Понякога се получава така, че е необходимо едно изречение смислено, което да насочи вниманието. Независимо от разликите в начина на писане и идеята, в крайна сметка
    Тимон от Атина е личност, която не може да бъде забравена. И аз ти благодаря за присъствието.
  • Интересна идея и според мен достойно защитена!Благодаря ти за мига с това стихотворение!
  • писателче (Светослав Иванов)Приятелю, писането се случва само за себе си. И то е достатъчно като присъствие . И не показва никакви пръсти на никого ( останалото е футбол). А там е друга политика, но не и любов.
  • kity (Людмила Нилсън)Виждала ли си риба-луна? Знаеш ли, къде живее?
    Благодарност.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...