Feb 25, 2007, 4:25 PM

Риба-луна

  Poetry
1.6K 0 6
Роден съм да пувам на плиткото,
тъй както риба-луна
любима, угаси светлините -
в нощта е видим брега.

Три портокала, любов,
като изстрел просветват
на балкона с бръшляни обвит,
прах от сърце,
сърцата от прах.

Отплува нощта като кораб
за острови,
моя любов - без сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Риба-луна вместо Луната (която всъщност е забранена)...
    Едно отвеждащо навътре стихотворение - при цялата съкрушаваща пищност на яркия декор. И един мек, неортодоксален Тимон.

    Долавям тъга - ?

    Поздрави, Божидаре!
  • valiordanov (Валентин Йорданов)Понякога се получава така, че е необходимо едно изречение смислено, което да насочи вниманието. Независимо от разликите в начина на писане и идеята, в крайна сметка
    Тимон от Атина е личност, която не може да бъде забравена. И аз ти благодаря за присъствието.
  • Интересна идея и според мен достойно защитена!Благодаря ти за мига с това стихотворение!
  • писателче (Светослав Иванов)Приятелю, писането се случва само за себе си. И то е достатъчно като присъствие . И не показва никакви пръсти на никого ( останалото е футбол). А там е друга политика, но не и любов.
  • kity (Людмила Нилсън)Виждала ли си риба-луна? Знаеш ли, къде живее?
    Благодарност.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...