Риби са мечтите ми -
тихи, кротки, неразбрани.
И отброяват дните си,
да се къпят във океани.
Риби са очите ми -
гледат тъжно - отмалели.
И все чакат утрините,
че и днес са прегладнели.
Водата им е малко.
Океанът лудо ги зове.
В аквариума е толкоз жалко
и липсват непознати светове.
Риби гласовете в мен са,
тъй спотаени и неясни.
Търся ги – къде са?
Нека бъдат смели, силни, ясни!
© Веселина Костадинова Всички права запазени