Рицар на Мрака
Сърцето ми е мрачен, леден храм...
И Боговете кървави не моля...
Изгубих всичко, за да го създам –
железен и студен по моя воля...
..........................
Рицар с черна броня,
бродещ в тъмна доба.
Смръщил вежди,
вперил черен поглед,
в мрачен, грозен лес.
Търсещ себе си
сред пущинака,
празен и безмълвен.
Над главата само
черни гарвани се вият,
грозно грачат.
Черен рицар,
отказал се от
Любов голяма,
истинска и чиста,
по своя воля.
Затворил се в свят
мрачен, грозен, черен.
Душата му се свива
от непоносима болка.
Сърцето му кърви
от ледени стрели,
пронизващи го смъртоносно.
Загубил всякаква надежда
да намери веч покой.
Не вярва и не моли се
на Боговете,
пътя му да осветлят,
посока вярна да покажат.
Нали по своя воля
е издигнал храм
в сърцето, железен,
студен и празен.
Обрекъл се на вечно
скитане във Мрака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ин Вел Всички права запазени
