idi (Ин Вел)
63 639
14 oct 2008, 21:58

Рицар на Мрака 

  Poesía
800 0 6

          

 

Сърцето ми е мрачен, леден храм...

И Боговете кървави не моля...

Изгубих всичко, за да го създам –

железен и студен по моя воля...

..........................

 

Рицар с черна броня,

бродещ в тъмна доба.

Смръщил вежди,

вперил черен поглед,

в мрачен, грозен лес.

Търсещ себе си

сред пущинака,

празен и безмълвен.

Над главата само

черни гарвани се вият,

грозно грачат.

Черен рицар,

отказал се от

Любов голяма,

истинска и чиста,

по своя воля.

Затворил се в свят

мрачен,  грозен, черен.

Душата му се свива

от непоносима болка.

Сърцето му кърви

от ледени стрели,

пронизващи го смъртоносно.

Загубил всякаква надежда

да намери веч покой.

Не вярва и не моли се

на Боговете,

пътя му да осветлят,

посока вярна да покажат.

Нали по своя воля

е издигнал храм

в сърцето, железен,

студен и празен.

Обрекъл се на вечно

скитане във Мрака...

© Ин Вел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Права си, Маги! Щом така е решил!
  • Тъжно е,но ми позволи една шеговита нотка:Така му се полага!!!Нека!
  • Благодаря за хубавите отзиви!
    Пеперудата е тъжна, заради рицаря на Мрака!
    Не иска да излезе от този железен, студен храм,
    в който е превърнал сърцето си?!
    Обича, а от любовта доброволно се отрича?!
  • Защо от тази нежна, мила пеперуда
    днес тъга струй - оставам в почуда.
    А стиха прекрасен, леден, тумно-черен
    и душа самотна без приятел верен?
  • Страхотно!Поздравче,Хриси!
  • Тъжно, но хубаво!Поздрави!
Propuestas
: ??:??