Рицарски гамбит
Отхапах от живота свойта чест,
но не успях да скрия шепа време,
достойнството ми – луд от его пес,
в крайпътния ми страх бездомен дреме...
Нахлузих тежка ризница от плам
и станах аз на Дамата си рицар,
и в този свят – от сто лъжи събран,
се бия за любовната жълтица.
Не зная докога ще издържа –
ще взема днес камшика да си бия,
в една мечта за миг ще покръжа
и в нея - късче обич ще зашия...
На копието бучнах свобода
и яздя вик по пътя си нелесен,
и ако ти си истинска жена,
бъди най-пролетната моя есен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
