Рими, от които боли ни

I. На 66

Добрах се и аз по олимпийски

до „висотата“ на алпийска кота.

Ах! – не възраст да бяха, а

две шестици от джакпота

                            на спорттото.

II. Личен адресат

С какво заслужих си

толкоз високата чест?-

настани се изцяло

в старческото ми тяло

                                      Болката,

комфортно, на постоянен адрес.

III. Закачка-плачка

О, злощастие! – старостта

                       и мен ли повлече?

Не смея даже да се прозина.

И търся вече не паста за зъби,

а зъби за паста,

                 влезна ли в магазина.

IV. Сенилна автоирония

С гаф след гаф,

                         с фал след фал,

съм в графата:

                                 „изкуфял“.

V. До оградата на съседката

Не го бива за прескок –

                          вече е старчок.

VI. Ретропрогрес

Претърпя пенсионерския пенис

забележителна еволюция:

сънува вече, че пак е момче

                  и го будят полюции.

VII. Вид дефицит

(под сурдинка)

Няма я вече и комшийката Минка

да поклюкарстваме дваминка.