Apr 28, 2024, 10:40 AM  

Рими, от които боли ни

  Poetry
371 0 0

I. На 66

Добрах се и аз по олимпийски

до „висотата“ на алпийска кота.

 

Ах! – не възраст да бяха, а

две шестици от джакпота

                            на спорттото.

 

II. Личен адресат

С какво заслужих си

толкоз високата чест?-

настани се изцяло

в старческото ми тяло

                                      Болката,

комфортно, на постоянен адрес.

 

III. Закачка-плачка

О, злощастие! – старостта

                       и мен ли повлече?

Не смея даже да се прозина.

 

И търся вече не паста за зъби,

а зъби за паста,

                 влезна ли в магазина.

 

IV. Сенилна автоирония

С гаф след гаф,

                         с фал след фал,

съм в графата:

                                 „изкуфял“.

 

V. До оградата на съседката

Не го бива за прескок –

                          вече е старчок.

 

VI. Ретропрогрес

Претърпя пенсионерския пенис

забележителна еволюция:

сънува вече, че пак е момче

                  и го будят полюции.

 

VII. Вид дефицит

(под сурдинка)

Няма я вече и комшийката Минка

да поклюкарстваме дваминка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вълчо Шукерски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...