В детството ми някога, когато,
сричах книжки под юргана
и тъй безгрижен, лято подир лято
мечтаех си поет да стана.
С години строфите редя,
навярно мислех си че мога,
да драсна мъничка следа
преди да отлетя при Бог-а.
Изливах чувствата си аз
в, величествени дитирамби,
и понятие си нямах за...
хорей, дактили или ямб-и.
Сглобявах ги във чудни рими,
куплети, думички и срички,
а сти́ховете ми любими
се харесваха на всички
По моите собствени критерии,
поезията ми беше висша,
дорде маестрото Валерий
почти отказа ме да пиша.
Сега седя пред белия лист
отчаян, иде ми да псувам.
Римоплетец - мазохист?
Май по-добре е да рисувам!
9.05.2024г.
Авт. Весо
© Веселин Христов Всички права запазени