Рисунка
Ръцете ти докосват тишината бяла
и сянка на жена проплъзва бавно в тебе.
Рисувани слънца в очите ти изтляват
и чезнат в полуздрача чужди, непотребни...
Далече нощен вятър пита пак къде си,
Луната ще мълчи от страх да не угасне,
когато с дива ярост Зората я обеси,
отдала се на нови, непознати страсти...
Зората... твой палач със пурпурна качулка,
със своя слънчев меч едва ще те докосне...
И пак ще се превърнеш просто във рисунка -
в портрета на жена с душата на магьосница.
и сянка на жена проплъзва бавно в тебе.
Рисувани слънца в очите ти изтляват
и чезнат в полуздрача чужди, непотребни...
Далече нощен вятър пита пак къде си,
Луната ще мълчи от страх да не угасне,
когато с дива ярост Зората я обеси,
отдала се на нови, непознати страсти...
Зората... твой палач със пурпурна качулка,
със своя слънчев меч едва ще те докосне...
И пак ще се превърнеш просто във рисунка -
в портрета на жена с душата на магьосница.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
