rummis (Румяна Славкова)
113 102
Sep 23, 2006, 8:16 PM

Рисунка 

  Poetry
641 0 5
Ръцете ти докосват тишината бяла
и сянка на жена проплъзва бавно в тебе.
Рисувани слънца в очите ти изтляват
и чезнат в полуздрача чужди, непотребни...

Далече нощен вятър пита пак къде си,
Луната ще мълчи от страх да не угасне,
когато с дива ярост Зората я обеси,
отдала се на нови, непознати страсти...

Зората... твой палач със пурпурна качулка,
със своя слънчев меч едва ще те докосне...
И пак ще се превърнеш просто във рисунка -
в портрета на жена с душата на магьосница.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??