rummis (Румяна Славкова) rummis (Румяна Славкова)
1 115
Sep 23, 2006, 8:16 PM

Рисунка

  Poetry
816 0 5
Ръцете ти докосват тишината бяла
и сянка на жена проплъзва бавно в тебе.
Рисувани слънца в очите ти изтляват
и чезнат в полуздрача чужди, непотребни...

Далече нощен вятър пита пак къде си,
Луната ще мълчи от страх да не угасне,
когато с дива ярост Зората я обеси,
отдала се на нови, непознати страсти...

Зората... твой палач със пурпурна качулка,
със своя слънчев меч едва ще те докосне...
И пак ще се превърнеш просто във рисунка -
в портрета на жена с душата на магьосница.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0