Рисунка с акварел
РИСУНКА С АКВАРЕЛ
... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? –
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера,
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх,
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх,
вятър с три метли ошета небесата на Възбог,
сетне и орляк врабчета полетя от трън на глог,
върху ризката ми бяла – плетеници плел, не плел,
ме рисува до премала листопадът – с акварел,
катеричка с някой орех – да почерпи, обеща! –
и – доде със ней говорех, спусна се над мен нощта,
късен пътник, запокитен из прииждащия мрак –
аз бях никой в тишините – сбъркал пътя си пешак.
19 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 5, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
