Аз, винаги когато се загледам във небето
и видя облачния шарж,
картините във синьото приемам със сърцето...
У мен от детството е този навик стар.
И фантастичните рисунки, често в черно-бяло,
изменящи се всеки миг,
понякога и с багрите на слънцето, в небето спряли,
аз виждам там художника им най-велик.
И тъй възбуден гледам аз в кристала на небето,
разплут във тази синева.
А видя ли случайно и дъгата в ширинето!
Капак на всичко изживяно е това!
И от това припряно се завръщам в свойто детство
и съм неистово щастлив!
И вярвайте ми, казвам ви го искрено и честно,
от щастието детско съм и аз щастлив!
20.06.2012г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени