27.05.2008 г., 14:48

Рисунък

983 0 6
Ще те нарисувам...
с шума в косата,
с потъмнелия поглед
пред задаващата се буря,
с изморените ръце
и загрубялата кожа,
с полепналите песъчинки,
с навитите крачоли...
ще те рисувам...
все така вперил поглед,
разчитащ знаци в небето,
със соления ти дъх
от целувката с морето...

Ще те рисувам...
в светлините на фара,
притискайки мъглата враг
с напуканите устни...
и с товара,
отдалечаващ се тихо
от  моя бряг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...