Рисувай ме по-истинска от всякога.
В пресътворена нежност ме открий.
С разлистените букви в имената ни
рисувай твоето, а мойто забрави!
Рисувай ме. Рисувай ме без четка.
С целувки трий сгрешените места.
За мозъка е нужна само клетка -
маскирай я с най-нежната боя!
Извайвай ме, каквато ме желаеш
по бялото на твоето платно.
Очите ми, от пролет по зелени,
ще капят златни капчици мирО!
Със щрихи водопадно ме обличай
(на голо тяло дрехата тежи).
И пак ,,Богиньо моя'' ме наричай,
с най-нежната палитра ме кръсти.
© Анета Всички права запазени