20.02.2008 г., 21:48

Рисуван свят

753 0 2

Рисуван свят

 

Построихме си наново светове,

nарисувахме по тях картини –

с есенни и летни цветове.

Добавихме и аромата на маслини.

Създадохме си слънце елекрическо

от прехвърчащите между нас искри.

А времето ни историческо

ветровете в нас разкри.

Звезди ни бяха нужни на небето –

nаправихме - по първообраз наш.

Сетне напълнихме морето

и после – на нощен пейзаж

слепвахме думи и понятия,

с конци шиехме далечините.

И с леко чувство на апатия

прощавахме един на друг вините.

 

Начертахме в щрихи нови светове.

Рисувахме. Слепи, без ръце.

Но заваляха хладни дъждове –

размиха теб и твоето лице.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Начертахме в щрихи нови светове.
    Рисувахме. Слепи, без ръце."

    Рисуваш великолепно! Поздравления за стиха!
  • Браво!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....