Род
Връщам се при тебе село,
както връщам се при мама!
Тук сърцето бие смело
сред поля и хора, в храма -
там свещица палнах първа,
да се моля, се научих.
Бог нахрани ме с пъстърва,
а по Пътя - хляб разчупих.
Тук са спомените детски,
първата любов и тръпка,
и солта под мойте клепки -
от една погрешна стъпка.
Тук е онзи облак - пони,
по снагата лунна, дива,
дето с вятъра се гони
със развяна буйна грива!
И присветват тук звездите,
в шепи щом се уловят.
Тук оставих си очите,
пак спокойно да заспят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
