5.10.2023 г., 20:47 ч.

Род 

  Поезия » Друга
877 4 8


Връщам се при тебе село,
както връщам се при мама!
Тук сърцето бие смело
сред поля и хора, в храма -

там свещица палнах първа,
да се моля, се научих.
Бог нахрани ме с пъстърва,
а по Пътя - хляб разчупих.

Тук са спомените детски,
първата любов и тръпка,
и солта под мойте клепки -
от една погрешна стъпка.

Тук е онзи облак - пони,
по снагата лунна, дива,
дето с вятъра се гони
със развяна буйна грива!

И присветват тук звездите,
в шепи щом се уловят.
Тук оставих си очите,
пак спокойно да заспят.





 

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??